Двубой
В хоризонта на очите ни
бавно тлее денят.
Без капка влага, изгарящи,
в двубой са устните,
твоят дъх и ударите на сърцето ми.
Потънал в твойте възприятия -
недостижимата, сънувана реалност,
чертая щрихите на спомена,
защото се страхувам... да...
от себе си - като дух от утро.
Но той ще дойде - отбоят...
и ще възвести на хората
с пропяването на петлите:
“победени” сме и двамата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Грамадов Всички права запазени
