Нахраних всички дяволи в душата си,
с една ръка, протегната към тебе,
с парчета плът ги хранех, и повярвай ми,
все по-гладни ставаха, онези черните!
Нахраних ги с душата и сърцето си,
разкъсах се от обич и вина,
по дяволите, любовта обречена,
неискана, неимана, сама!
Раздадох всичко и останах недостатъчна,
какво остана още да ти дам,
нахраних всички дяволи, повярвай ми...
И останах само по душа...
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Все права защищены