27 окт. 2018 г., 19:45

Дяволи

1.3K 5 4

ДЯВОЛИ

 

Нахраних всички дяволи в душата си,
с една ръка, протегната към тебе,
с парчета плът ги хранех, и повярвай ми,
все по-гладни ставаха, онези черните!

 

Нахраних ги с душата и сърцето си,
разкъсах се от обич и вина,
по дяволите, любовта обречена,
неискана, неимана, сама!

 

Раздадох всичко и останах недостатъчна,
какво остана още да ти дам,
нахраних всички дяволи, повярвай ми...
И останах само по душа...

 

Диана Димитрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...