Дяволи

27.10.2018 г., 19:45 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 5

1091 5 4

Нахраних всички дяволи в душата си,
с една ръка, протегната към тебе,
с парчета плът ги хранех, и повярвай ми,
все по-гладни ставаха, онези черните!
Нахраних ги с душата и сърцето си,
разкъсах се от обич и вина,
по дяволите, любовта обречена,
неискана, неимана, сама!
Раздадох всичко и останах недостатъчна,
какво остана още да ти дам,
нахраних всички дяволи, повярвай ми...
И останах само по душа... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Дори да няма врата
Скитници след лято

По остри ръбове на спомени възлизам към гърбицата бледа на септември. С алпийска раница и август се ...
Сол

Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...
Докога

Това е само спомен — не е стих — за татуиран с аромати вятър, за времето, в което преоткрих, че любо...

Още произведения »