Дяволите ми

11 мар. 2019 г., 01:08

Поэзия

241 1 0

Като стоножките пълзя
по своята стръмнина -
ходом, на ръце, на колена,
тръгнал съм да диря светлината,
по-далеч от онзи сумрак
на битието и тълпата ...
Ето, там в небето святка,
усмихнат ражда се деня,
тъй красив и необятен,
с кристални капчици роса ...
Но влече ме сипея надолу,
отново колената ми кървят,
а стоте дяволи ме гонят
пак нагоре да пълзя ...
моите дяволи напролет!

Дяволите ми

Свързани произведения

Комментарии

Предложения