Дяволите ми
Като стоножките пълзя
по своята стръмнина -
ходом, на ръце, на колена,
тръгнал съм да диря светлината,
по-далеч от онзи сумрак
на битието и тълпата ...
Ето, там в небето святка,
усмихнат ражда се деня,
тъй красив и необятен,
с кристални капчици роса ...
Но влече ме сипея надолу,
отново колената ми кървят,
а стоте дяволи ме гонят
пак нагоре да пълзя ...
моите дяволи напролет!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
