Дяволите ми

11.03.2019 г., 1:08 ч.

Поезия

291 1 0

Като стоножките пълзя
по своята стръмнина -
ходом, на ръце, на колена,
тръгнал съм да диря светлината,
по-далеч от онзи сумрак
на битието и тълпата ...
Ето, там в небето святка,
усмихнат ражда се деня,
тъй красив и необятен,
с кристални капчици роса ...
Но влече ме сипея надолу,
отново колената ми кървят,
а стоте дяволи ме гонят
пак нагоре да пълзя ...
моите дяволи напролет!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Дяволите ми

Свързани произведения

Коментари

Предложения