16 июл. 2007 г., 14:01
Затихна ураганът от мечти,
разби се в пристана на
моите бели светове...
Че някога плаках с онези
неизплакани сълзи,
отнесли ме със себе си
като полета на птица
към непознато небитие...
Свърши моята измислена приказка,
някак без глас замря...
Сякаш изчезна като незапомнена мисъл,
прогонена от подивялата ми душа... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация