Затихна ураганът от мечти,
разби се в пристана на
моите бели светове...
Че някога плаках с онези
неизплакани сълзи,
отнесли ме със себе си
като полета на птица
към непознато небитие...
Свърши моята измислена приказка,
някак без глас замря...
Сякаш изчезна като незапомнена мисъл,
прогонена от подивялата ми душа... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up