Дяволски сини очи

10 дек. 2008 г., 13:19

Поэзия

1642 1 4

Очите на дявола взират се в мене

и ледени тръпки по тялото ми лазят,

обзема ме ужас и страх подлудяващ,

къде да се скрия и как да избягам ?

Като омагьосана стоя, не помръдвам,

студените сини очи ме изпиват.

Дълбока, необяснима сила ме привлича

и душата ми от тялото извлича.

Губя контрол и нищо не виждам,

пред мене бледнее светът.

Става ми топло, а после студено

и се пренасям в поле заледено.

Всичко е бяло и много студено,

лежа и нищо не чувствам.

Глас далечен сякаш ме вика

и пробужда в мене отново живот.

С поглед мъглив плахо се взирам,

но няма ги вече - онези студени сини очи,

някой тихо и нежно ми говори

и гали слепените ми мокри коси.

Бавно, лека-полека животът завръща се в мене.

Няма го студеното призрачно бяло,

няма ги онези студените сини очи.

Останаха само думите благи

и силните нежни непознати ръце.