Дяволски сини очи
Очите на дявола взират се в мене
и ледени тръпки по тялото ми лазят,
обзема ме ужас и страх подлудяващ,
къде да се скрия и как да избягам ?
Като омагьосана стоя, не помръдвам,
студените сини очи ме изпиват.
Дълбока, необяснима сила ме привлича
и душата ми от тялото извлича.
Губя контрол и нищо не виждам,
пред мене бледнее светът.
Става ми топло, а после студено
и се пренасям в поле заледено.
Всичко е бяло и много студено,
лежа и нищо не чувствам.
Глас далечен сякаш ме вика
и пробужда в мене отново живот.
С поглед мъглив плахо се взирам,
но няма ги вече - онези студени сини очи,
някой тихо и нежно ми говори
и гали слепените ми мокри коси.
Бавно, лека-полека животът завръща се в мене.
Няма го студеното призрачно бяло,
няма ги онези студените сини очи.
Останаха само думите благи
и силните нежни непознати ръце.
© Славка Григорова All rights reserved.
