Дъга
Изви се дъга многоцветна.
Като сърп пожъна небесна
сивота. Обля я със светло.
И покълна в очите ми цвете
странно - с листенце синчец,
до него - бялонежна теменуга
и жълтокантарионен листец
сред венче алено от божура ...
и завъртя се лудо хвърчило
от летящи цветя, лица и очи ...
просветнаха в нещо отминало,
украсило с прелести моите дни.
Ех, моя дъга многоцветна,
разбуни пак уморена душа ...
Но защо си така мимолетна?
Не може ли да ме жънеш докрай ...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
