Дъга
Изви се дъга многоцветна.
Като сърп пожъна небесна
сивота. Обля я със светло.
И покълна в очите ми цвете
странно - с листенце синчец,
до него - бялонежна теменуга
и жълтокантарионен листец
сред венче алено от божура ...
и завъртя се лудо хвърчило
от летящи цветя, лица и очи ...
просветнаха в нещо отминало,
украсило с прелести моите дни.
Ех, моя дъга многоцветна,
разбуни пак уморена душа ...
Но защо си така мимолетна?
Не може ли да ме жънеш докрай ...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
