Дъга след буря

23 нояб. 2017 г., 21:48

Поэзия

1674 1 4

И щом светлинката на душата ти угасне,

и животът пред очите мигом посивее,

болката сърдечна не ще да зарасне,

дори до слънце ясно, небето все тъмнее.

Поглед празен безутешно горе вдигаш

да посрещнеш следващия удар на съдбата…

надежда светла нивга не намираш,

на път изгубен си, но още те държат краката.

Дните мрачни дълги като месеци минават,

разнасян в тях като от буря вечна -

порой и гръм нестихващи опустошават

всеки мираж на радостта далечна…

Страдах и оплаках съдбата си злочеста,

скитах и търсех път, смисъл да открия.

Веднъж незнайно как появи ми се отсреща

един човек. Той накара ме да се разкрия.

Какво ми каза и как ме превъзнесе,

не зная, но откак го аз познах,

бодрост и вълнение в мене внесе,

дружба златна, с нея осъзнах -

в живота ний се борим безконечно,

но никоя печал не трае вечно!

Посвещава се на всички, които някога са се борили и/или все още се борят с депресията

Помнете, че сте по-силни, отколкото предполагате!

PetarMarinov (Петър Маринов)

2018-03-01T02:47:49+02:00

Много подходящо заглавие за чудесното стихче!
Eipril (Хари Спасов)

2017-11-25T14:15:56+02:00

Хбаво!
Лина7 (Христалина)

2017-11-25T13:37:02+02:00

Благодаря за подкрепата, Пепи! Поздрави!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-11-25T10:35:36+02:00

Да, има такива моменти, като че са ни потънали гемиите... и да, има и такива хора, които те карат да се чувстваш отново жив и възкресяват надеждите ти. Поздрави, Хриси!