Дъх на детство 2
Виждам в очите си нещо зловещо.
Не гледат наоколо както преди.
Различно оглеждат се, има им нещо.
По-замъглени са, мътни дори.
Май не се радват на Слънчо, на къщите,
май не рисуват със поглед по пясъка...
... Все пак очите ми май са си същите.
Просто го няма на детството блясъка.
Аз пък ще гледам на Слънчо в очите,
ще уловя две лъчи за ръце.
И който види туй слънце в очите ми
ще си припомни, че бил е дете.
© Владислава Генова Все права защищены