Oct 7, 2008, 6:05 AM

Дъх на детство 2

  Poetry
643 0 4
 

Дъх на детство 2

 

Виждам в очите си нещо зловещо.

Не гледат наоколо както преди.

Различно оглеждат се, има им нещо.

По-замъглени са, мътни дори.

 

Май не се радват на Слънчо, на къщите,

май не рисуват със поглед по пясъка...

 

... Все пак очите ми май са си същите.

Просто го няма на детството блясъка.

 

Аз пък ще гледам на Слънчо в очите,

ще уловя две лъчи за ръце.

И който види туй слънце в очите ми

ще си припомни, че бил е дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...