elenabili (Елена Биларева)
298 2386
11 июн. 2023 г., 11:06

Дъжд 

  Поэзия » Пейзажная
736 8 13

Самотен дъжд над покривите тихи
вали отчаян, див, прочувствен и свиреп.
С протяжни и неравноделни щрихи
рисува. Пее. Плаче. Като теб.
Разказва нещо, спира, вдишва, плисва
над пъстрите чадъри – жив артист.
Небето гледа. Гледа и записва.
И погледът му е прозрачно-чист.
Записва си в небесния бележник
добрите (и не чак дотам) неща.
Дъждът - добре, а аз? Къде изчезнах?
Навярно се разтворих във нощта.
Навярно се стопих от дъждовете –
от мен остана пъстра локва смях.
Небе, ти можеш да гърмиш, но и да светиш.
Ще ме разкажеш ли каквато бях?

 

Елена Биларева
06.01.2021 г.

© Елена Биларева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??