Самотен дъжд над покривите тихи
вали отчаян, див, прочувствен и свиреп.
С протяжни и неравноделни щрихи
рисува. Пее. Плаче. Като теб.
Разказва нещо, спира, вдишва, плисва
над пъстрите чадъри – жив артист.
Небето гледа. Гледа и записва.
И погледът му е прозрачно-чист.
Записва си в небесния бележник
добрите (и не чак дотам) неща.
Дъждът - добре, а аз? Къде изчезнах?
Навярно се разтворих във нощта. ...