Дъжд
Замириса на мокри треви и на дъжд,
и ми стана чадърено слънчево.
Бяха капките нежни - като ласки на мъж
и тъгата във мене прекършиха.
Замириса на лятно кадифено небе
и на ланшна затоплена шума,
а капчукът навън тишината краде
и косите ми милва без думи.
Нацелува очите ми летният дъжд
и преляха сълзите ми в песен.
Беше топъл и ласкав. И как изведнъж
се превърна в задъхано есенен?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
