Дъжд
Д Ъ Ж Д
Дъжд? Или сълзи!
Капчици роса
върху капака на стария роял.
Затворен и забравен.
Струните са опънати,
но няма кой да ги накара да затрептят.
Душа под капак.
Нежна и плаха, недоверчива дори,
търсеща нежност, но уви.
Някой е казал – това ще боли!
И душата, горката, се свива и чака,
някой безумец да вдигне капака.
И ето идва юнака, със роза в ръката
и нежно омайва жената.
А тя раздвоена го гледа в очите,
нежно го гали и капака тя брани.
Защото жената си мисли, горката,
че юнакът ù иска ръката.
А юнакът я целува в устата,
отмества капака и докосва душата.
Това не са сълзи, просто пак вали!
Някой е вдигнал капака на стария роял
и капките тежки докосват струните нежни,
и мелодия нежна звучи във душата,
и на рояла, и на жената желана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
!
