Дъжд от Кивот

Сърцето ми  без тебе 

е заглъхнал ромон.

Ръцете ми без тебe

са поломени клони

на пресъхнал ствол.

Дарът - свише - е

аз да съм до тебе

и ти да си до мене.

Животът без тебе е

без изгрев галещ,

без зачатие и плод.

Клетвите - излишни са!

Нито пък е нужна вяра. 

Гравитацията - жива е.

И днес!

Само Светлина е нужна

и дъжд пороен от Кивот,

за да разцъфне в сърцето

святото право - живот.

Истината!

Неназовима със слово,

позната и на двама ни днес

е делото тихо, а то е мисъл

и грижа щедра един за друг.

Компасът на майката кораб

и днес отчита вярна посока

а тя винаги била е към Бог.

Моля се за ония сега, издули

платната със заблуди в запас.

Пак ли на път са те тръгнали?

С картата вехта и без компас !

Гюлсер Мазлум

3.10.2014