27 сент. 2014 г., 13:02

Дъждовен сезон

775 0 5

Навън вали... не спира да вали...

тежки капки валят от небесата...

и сякаш падат есенни сълзи,

от очите на небето, капят на Земята.

 

Вали и в мен... порой вали...

черни облаци превзели са душата...

сълзи напират в моите очи,

сърцето ми прегърнало е самотата.

 

Дъждовни дни... и падащи сълзи...

дошъл е мрачният сезон на дъждовете...

тъгата вън превзема всичко в мен,

есенни листа довяват ветровете.

 

Ще мине бавно тъжният порой,

слънцето ще блесне и прогони тъмнината,

ще отшуми и в мен дъждовният сезон,

с усмихната дъга пролетта и в мен ще дойде.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на теб, Ангел за милите думи! Много усмихнати дъги Ви пращам за това че ме подкрепяте!
  • Стиха ме натъжи с дъждът от сълзи ...Но дъгата ми даде надежда че любовта и добрината ще царуват на земята!Много хубав стих поздравявам те!Усмивки !!!
  • Благодаря, Красимир!
    За мен е чест да коментираш мой стих!
    Благодаря и на теб,мила Стойна!
    Студеното време на вън явно ми влияе негативно !
    Но обещавам следващия стих да бъде горещ
    и позитивен!
  • Ге съм свикнала дачета такива стихове от тебе. Оптимизмът повече ти подхожда. За самота не говори, защото ме заразяваш.Да, на финала има
    оптимистична нотка:
    "Ще отшуми и в мен дъждовният сезон,
    с усмихната дъга пролетта и в мен ще дойде."Творбата ти въпреки
    дъждовно и тъжно настроение и самотата, ми харесва!
    Желая ти по-ведро настроение и пролет в душата, въпреки сезона!
    По-емоционални дни и нощи и хубав ден!
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...