27.09.2014 г., 13:02

Дъждовен сезон

776 0 5

Навън вали... не спира да вали...

тежки капки валят от небесата...

и сякаш падат есенни сълзи,

от очите на небето, капят на Земята.

 

Вали и в мен... порой вали...

черни облаци превзели са душата...

сълзи напират в моите очи,

сърцето ми прегърнало е самотата.

 

Дъждовни дни... и падащи сълзи...

дошъл е мрачният сезон на дъждовете...

тъгата вън превзема всичко в мен,

есенни листа довяват ветровете.

 

Ще мине бавно тъжният порой,

слънцето ще блесне и прогони тъмнината,

ще отшуми и в мен дъждовният сезон,

с усмихната дъга пролетта и в мен ще дойде.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и на теб, Ангел за милите думи! Много усмихнати дъги Ви пращам за това че ме подкрепяте!
  • Стиха ме натъжи с дъждът от сълзи ...Но дъгата ми даде надежда че любовта и добрината ще царуват на земята!Много хубав стих поздравявам те!Усмивки !!!
  • Благодаря, Красимир!
    За мен е чест да коментираш мой стих!
    Благодаря и на теб,мила Стойна!
    Студеното време на вън явно ми влияе негативно !
    Но обещавам следващия стих да бъде горещ
    и позитивен!
  • Ге съм свикнала дачета такива стихове от тебе. Оптимизмът повече ти подхожда. За самота не говори, защото ме заразяваш.Да, на финала има
    оптимистична нотка:
    "Ще отшуми и в мен дъждовният сезон,
    с усмихната дъга пролетта и в мен ще дойде."Творбата ти въпреки
    дъждовно и тъжно настроение и самотата, ми харесва!
    Желая ти по-ведро настроение и пролет в душата, въпреки сезона!
    По-емоционални дни и нощи и хубав ден!
  • Хубаво е!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...