yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
21 февр. 2019 г., 11:02

Дъждовни апокрифи 

  Поэзия » Любовная
729 13 16

Отивам си. Така се уморих

да бъда все невидима и тиха.

От мене е останал само вик

и болката, преляла в два-три стиха.

 

И знам, че вече няма път назад –

пантофките си стъклени износих.

Нозете ми затрупа листопад,

премръзнал от неказани въпроси.

 

Ще зазорява дълго този път

и бавно ще прелива през стъклата.

Захвърлени на покрива кървят

крилете на посечения ангел.

 

Най-дългата раздяла предстои –

кой би напуснал лесно необята?

Над мене милостиво ли свисти

зеленият камшик на светлината?

 

Аз бях един-единствен йероглиф,

за чийто прочит няма задна дата,

кодирала в дъждовния курсив

потайния характер на водата.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??