yotovava
2 243 результатов
ЗАПИСКИ НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА
Колко много умора натрупах
от ненужни и дълги войни?
Не предложих на просяка супа
и на гръб мъкна денк със вини. ...
  80 
  124  10 
ТОКАТА И ФУГА НА РАЗДЯЛАТА
Стигнах до пределната си точка
По-нататък следва тишината.
Вярвах и обичах реципрочно –
но останахме си непознати. ...
  135  13 
ЛЮБОВНА БИЛКА
Мракът ме разнищи – знаех, че те има –
празно пепелище – подир тежка зима,
дълго те очаквах – да се запозная
с тежките ти крачки в тъмната ми стая, ...
  94 
  137 
  94 
  77 
  83 
Когато паяк заплете от светлината лунни мрежи
и непослушното дете край майчиния скут се нежи,
и слезе тихо пролетта с вързопче шарено по хълма,
с тревица, с шепичка цветя и с вярата, че ще разсъмне,
и зимата се нагласи – за сън сред пухче от глухарче, ...
  123  10 
СТРЪКЧЕ ПРОЛЕТНА НАДЕЖДА
Дрипаво слънчице, сиромашко –
то сякаш молци са го ръфали.
Три хлапета простреляха с прашка
вчера подивелите гълъби. ...
  126  10 
  169 
  191 
ТАЕН НАДПИС В КРИПТАТА
– Смири се – ми рече потокът,
водата сред пясъка чезне,
покоят прилича на бездна –
там губиш се сам без посока. ...
  94 
  196 
  180 
  280  10 
  222 
  195 
НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...
  107  11 
СЕБЕУБЕЖИЩЕ
Житото се рони сякаш златни капки.
Няколко милиона оскотели мравки –
алчни, настървени, черни и безверни,
с изтънели вени и с очи безмерни, ...
  157  17 
  182 
  148 
БЕЛИЯТ ДРУМ
Аз бездна по-дълбока не познавам
от празен лист, на масата осъмнал.
Навярно белотата е сигналът,
че някъде в душата ми е тъмно. ...
  132 
СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ СПЕКТАКЪЛ
Ти си тръгна. Луна не изгря.
Зад мъглата ме дебнеше хищник.
Чужда роля дали си играл –
твойто име го няма в афиша? ...
  166  20 
СЕКУНДАТА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ
Потропай тихо на вратата,
Добре дошъл си в тишината.
Ефирен плащ нощта намята.
Ухае здрачът на липи. ...
  102 
ПРОЛЕТНО АНТРЕФИЛЕ
Чудесата край нас са, ще се сбъднат до дни.
Да поседнем на маса, не поглеждай встрани.
Да оставим кафето – нека стине край нас.
Твоят вестник е четен, а усмивката – фарс. ...
  121 
СТУДЕНИТЕ МЕЛТЕМИ НА ВЕЧНОСТТА
Потеглям вече към портала,
зад който няма плач и скръб.
Каквото можех – съм изпяла,
не мъкна нищичко на гръб. ...
  126 
НАЙ-МЪЛЧАЛИВИТЕ ОЧИ
Ще се превърна в тишина.
Все някога – когато трябва.
И сутрин с първата слана
със мене ще целуваш хляба. ...
  136 
  206  13 
СБИТ ПРЕРАЗКАЗ
Жеравите отлетяха към далечните страни.
Върху килнатата стряха ситният дъждец ръми.
Вчера срути се коминът, хлътна нейде в двора пуст.
Безпощадна хала мина в неизмазания пруст. ...
  161  14 
ПРЕБРОЖДАНЕ НА ПУСТИНЯТА
Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници. ...
  135  11 
ЛИСТ ОТ КАЛЕНДАРА
Прохожда малкото дете,
разлиства първата си книга
и светли приказки чете,
и слуша златната авлига, ...
  133 
ДЪЖД
Небето се изпълни с многоточия,
които скриха смисъла на думите.
Падежната си дата съм просрочила
по кредита за летно пълнолуние. ...
  114 
БЕЗМЪЛВИЯ
Не спастрих много тишини.
Една-единствена, в която,
печална, зимата вини
дъжда за идещото лято. ...
  128 
КОГА – НЕ ПОМНЯ, НО СЕ СЛУЧИ
Свърталище на гладни котки –
кварталът в прахоляк се дави,
в боклуци, дрипи и сархоши,
и черчевета резедави. ...
  111 
НЕЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Аз отдавна си казвах: – Не влизай във празната къща.
Тя се храни с души на скиталци и клети бездомници.
Капе залезът – сякаш свещици припламват в прозореца.
И след мръкнало често дъждът като гост се завръща. ...
  159  12 
ЩРИХИ ОТ БЯЛА ПРИКАЗКА
Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило. ...
  143 
МОЛИТВА ЗА ПРОЛЕТ
Преди тополите да потопят
в зелено островърхи четки
и, златоносен, пролетният дъжд
над покрива да се е стекъл, ...
  95 
Не съм виновна, че запролети.
Така се случва с мене всяка зима.
Аз изтънявам – тиха и незрима,
защото мълком си отиваш ти.
Пред прага калните следи изтрих. ...
  158 
Спря дъждът да диша – легна сред тревите.
Вече е излишно да го приютите.
Нито го люлеят мрачните ви мисли.
Колко време зрее здрач – да се пречисти?
Аз сама го следвах – исках да прегръщам ...
  98 
Предложения
: ??:??