yotovava
2 620 результатов
ГЛЕДКА КЪМ ВЪТРЕШНИЯ ДВОР
Делириумът на реката,
потайностите на страстта
оставят кален отпечатък.
Аз грешна синева избрах. ...
Делириумът на реката,
потайностите на страстта
оставят кален отпечатък.
Аз грешна синева избрах. ...
56
1
2
ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА БУРЯТА
Къде ли да се скрием от дъжда,
подгонил ни по летните паважи?
До днес не съм изричала лъжа
и някога едва ли ще ти кажа. ...
Къде ли да се скрием от дъжда,
подгонил ни по летните паважи?
До днес не съм изричала лъжа
и някога едва ли ще ти кажа. ...
69
2
5
70
1
4
СЪНУВАХ МАМА ТАЗИ НОЩ
Няма славеи в тази гора,
накъдето си тръгнала, мамо.
Листопада настръхнал раздрах,
ала пустош обгърна ме само. ...
Няма славеи в тази гора,
накъдето си тръгнала, мамо.
Листопада настръхнал раздрах,
ала пустош обгърна ме само. ...
112
4
11
ПАДЕЖ С ПРОСРОЧЕНА ДАТА
Засявам тишината с гръм,
с предчувствието за градушка.
Не помня съм, или не съм
афиш, от вятъра полюшван, ...
Засявам тишината с гръм,
с предчувствието за градушка.
Не помня съм, или не съм
афиш, от вятъра полюшван, ...
93
1
7
КАКВОТО ИМАМ, СТИГА И ЗА ДВАМА
Наплете мракът тънка прежда
по хълмовете край града
и кош със звездни таралежи
търкулна в близката межда. ...
Наплете мракът тънка прежда
по хълмовете край града
и кош със звездни таралежи
търкулна в близката межда. ...
122
1
11
127
4
7
ИНТЕРВЮ НА ПРОЩАЛНАТА ГАРА
Не останаха много въпроси.
А и отговор вече не търся.
Ти си облак, дъжда недоносил.
За прозрения вече е късно. ...
Не останаха много въпроси.
А и отговор вече не търся.
Ти си облак, дъжда недоносил.
За прозрения вече е късно. ...
92
1
4
ПЪЛНА С ИЗГРЕВИ ЧАША
Край смълчаните тисове привечер
тежки пешове спуска мъглата –
одимена от тръпнещи взривове,
тя очаква деня да изпратя. ...
Край смълчаните тисове привечер
тежки пешове спуска мъглата –
одимена от тръпнещи взривове,
тя очаква деня да изпратя. ...
58
1
2
79
1
2
ИЗ ДРУМИЩАТА ДЪЛГИ НА ВСЕМИРА
Понякога ми става страшно,
запитам ли се за какво
съм била пътищата прашни
към слънчевото зарево, ...
Понякога ми става страшно,
запитам ли се за какво
съм била пътищата прашни
към слънчевото зарево, ...
116
2
9
102
4
4
СЕЗОНЪТ, КОЙТО НОСЯ С МЕН
Есента е куплет за раздяла.
И смирение дебне отвсякъде.
В мен валят дъждове до премала.
Аз пропуснах си всичките влакове. ...
Есента е куплет за раздяла.
И смирение дебне отвсякъде.
В мен валят дъждове до премала.
Аз пропуснах си всичките влакове. ...
128
3
6
ПРИСПИВНА ПЕСЕН
Съседът сѐче клонестия дъб,
защото му закриваше пейзажа.
И залезът, оголил златен зъб,
потъваше, без нищо да му каже. ...
Съседът сѐче клонестия дъб,
защото му закриваше пейзажа.
И залезът, оголил златен зъб,
потъваше, без нищо да му каже. ...
205
4
18
ПИСМО, КОЕТО НИКОЙ НЕ НАПИСА
Следобед светлината е особена –
подир дъжда и краткото затишие.
Септември е богат на топли спомени
и редно бе на лист да ги запишете. ...
Следобед светлината е особена –
подир дъжда и краткото затишие.
Септември е богат на топли спомени
и редно бе на лист да ги запишете. ...
146
4
10
ИЗПРИДАНЕ НА ОБЛАКА НОЩЕС
Потънаха ли летните недра,
където за покоя място има?
И вятърът през моята гора
напомня ми, че вече иде зима. ...
Потънаха ли летните недра,
където за покоя място има?
И вятърът през моята гора
напомня ми, че вече иде зима. ...
134
1
8
НА ПЪТ СЕ ТРЪГВА С КЪСИ КРАЧКИ
Все някога достигаш своя връх –
величествен минаваш през шпалира
на туфите от нежен, рехав мъх,
де светлина с отблясъчета спира. ...
Все някога достигаш своя връх –
величествен минаваш през шпалира
на туфите от нежен, рехав мъх,
де светлина с отблясъчета спира. ...
335
8
14
126
2
1
СМИРЕНИЕТО ИДЕ С ЕСЕНТА
Безлунна септемврийска нощ.
Градец заспал и пусти друми.
Излишните и тежки думи
засипват стария сархош. ...
Безлунна септемврийска нощ.
Градец заспал и пусти друми.
Излишните и тежки думи
засипват стария сархош. ...
93
1
2
ЗАСТИНАЛО ВРЕМЕ
Аз за бунтове вече съм стара
и барутните погреби свършиха.
Но залостих под сто катинара
страховития кошер на стършели. ...
Аз за бунтове вече съм стара
и барутните погреби свършиха.
Но залостих под сто катинара
страховития кошер на стършели. ...
128
2
6
ЗAВРЪЩAНЕ
Нa три рaзкрaчa от нощтa –
ceно, изгнило под плaтнищe.
Tо помни хиляди нeщa –
aлa нe ми рaзкaзвa нищо. ...
Нa три рaзкрaчa от нощтa –
ceно, изгнило под плaтнищe.
Tо помни хиляди нeщa –
aлa нe ми рaзкaзвa нищо. ...
111
5
9
104
1
СЛЕД ВСЯКА ПРОШКА СЛЕДВА ТИШИНА
Аз те гледам със други очи
и не виждам дълбоките бръчки,
нито факта, че страшно личи,
как прегаряме – скършени съчки, ...
Аз те гледам със други очи
и не виждам дълбоките бръчки,
нито факта, че страшно личи,
как прегаряме – скършени съчки, ...
102
2
8
ЛЕТЕН ДЪЖД
По пръстите ми лепне сладостта
на лятото – триумфът на пчелите.
Дъждът е благослов и благодат –
от нотописа му дано заспите. ...
По пръстите ми лепне сладостта
на лятото – триумфът на пчелите.
Дъждът е благослов и благодат –
от нотописа му дано заспите. ...
138
5
12
Аз съм есенен стих, който някой набързо е драснал
и записал в скръбта си предсмъртния стон на листата.
И докато усуквам пресъхващите водорасли,
ти нечуто си тръгваш и едва ли ще те изпратя.
Не защото не искам да помниш ветреца вечерен ...
и записал в скръбта си предсмъртния стон на листата.
И докато усуквам пресъхващите водорасли,
ти нечуто си тръгваш и едва ли ще те изпратя.
Не защото не искам да помниш ветреца вечерен ...
124
3
8
ЕСЕННА ПРИКАЗКА
Не зная в мен как тайничко растат –
без ден почивен или без умора,
усмивката на шипковия храст
и бялото хвърчило на простора. ...
Не зная в мен как тайничко растат –
без ден почивен или без умора,
усмивката на шипковия храст
и бялото хвърчило на простора. ...
122
3
8
ТАБЛО ЗА НЕКРОЛОЗИ
Каквото беше, се изниза –
пресъхна благата река
и месецът с разпрана риза
протяга към света ръка. ...
Каквото беше, се изниза –
пресъхна благата река
и месецът с разпрана риза
протяга към света ръка. ...
108
1
3
184
3
8
СТРАНИЦА ОТ ДНЕВНИК
Като топло какао сред зимата
тишината ухае на мляко.
И ненужно се сърдя на климата –
нямам поводи да се оплаквам. ...
Като топло какао сред зимата
тишината ухае на мляко.
И ненужно се сърдя на климата –
нямам поводи да се оплаквам. ...
116
3
5
АТЛАЗЕНА СПЛИТКА
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...
128
1
5
НЕОТБРОЕНИ КРАЧКИ
Морето сбръчка сивата си кожа
и укроти вълните покрай кея.
За лодките ще дойде ден тревожен –
щом август свърши, спират да се реят. ...
Морето сбръчка сивата си кожа
и укроти вълните покрай кея.
За лодките ще дойде ден тревожен –
щом август свърши, спират да се реят. ...
259
5
17
159
1
4
ЖЪТВА
Дъхтяща на озон, нощта
е скрила пътя след жътваря.
Преди да се простя с ръжта –
щурче в сърцето си затварям. ...
Дъхтяща на озон, нощта
е скрила пътя след жътваря.
Преди да се простя с ръжта –
щурче в сърцето си затварям. ...
159
3
7
МИЛЕНИУМ
Синее здрачината и денят
се спуска в стръмнините на безкрая.
По улиците – в глобуси без цвят,
кълби неон с илюзия за Рая. ...
Синее здрачината и денят
се спуска в стръмнините на безкрая.
По улиците – в глобуси без цвят,
кълби неон с илюзия за Рая. ...
79
1
133
1
2
НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ НАЗАД
Сезонът отминава и усещам,
че тъмнината става сговорчива
и юлският немилостив горещник
прегаря като болка от коприва. ...
Сезонът отминава и усещам,
че тъмнината става сговорчива
и юлският немилостив горещник
прегаря като болка от коприва. ...
130
3
8
СЪЛЗА ОТ ОБЛАК, КОЙТО СИ ОТИВА
Приижда есента и с дни мъгливи,
брега загръща, сипея му стърже.
При мен от пътя никой не отбива
и сивотата ме пленява бърже. ...
Приижда есента и с дни мъгливи,
брега загръща, сипея му стърже.
При мен от пътя никой не отбива
и сивотата ме пленява бърже. ...
152
1
13
смокини в парка –
сенчици в хладината,
бълват аромат
през прозореца мокър –
сладко в къща за гости ...
сенчици в хладината,
бълват аромат
през прозореца мокър –
сладко в къща за гости ...
130
1
3
СЪБОТА, КЪСЕН СЛЕДОБЕД
Задушница е, живите си тръгват,
а мъртвите стоят окаменели.
На вопли попът вече е обръгнал,
гробовете – на срещи и раздели. ...
Задушница е, живите си тръгват,
а мъртвите стоят окаменели.
На вопли попът вече е обръгнал,
гробовете – на срещи и раздели. ...
158
3
8
ГРЕШНИ ПРЕПИНАТЕЛНИ
Морето ме посрещна с грак
на гларуси, препили с горест.
Родил ли си се единак –
ще мъкнеш доживотна болест. ...
Морето ме посрещна с грак
на гларуси, препили с горест.
Родил ли си се единак –
ще мъкнеш доживотна болест. ...
134
3
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
