29 февр. 2008 г., 11:58

Дъждовни капки

1.9K 0 19
  Дъждовни капки по стъклатапътеки си проправят,пулсират, сбират се, потракват,изтичат в ручей палав.
Дъждовни капки неотмитипрепускат в надпревара,измиват спомени изтритии дати в календара.
След тях във бляскави редичкилъчите се оглеждат,играят в капките-очичкии става чисто, светло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво и свежо!
    Подсети ме за едни мои текстове на английски за дъжда;
    Но пред твоето просто се прекланям
  • Символиката ми хареса!Носталгия и същевременно оптимизъм!Поздрав!
  • Великолепен стих!Поздрав,Генка!
  • Браво и от мен!
  • Великолепно стихотворение!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....