Дъждовно

24 апр. 2006 г., 14:48

Поэзия

737 0 1

Вали порой,
небето се разтърсва.
А аз стоя на спирка зад един завой
и чакам да поспре, а малко и ми втръсва.

Дъждът се излива,
облаците тежко се навели.
А аз си мисля, че нощта ще бъде пак красива
и зяпам цветните петна по близките табели.

Слънцето подава малък лъч.
Земя попива капки със наслада.
А аз тръгвам под дъжда – през тълпата и сред глъч,
и мисля си за утрешния ден с умора и досада.
--

Дъждовно

Свързани произведения

Комментарии

Предложения