Дъждът вали на стъпала
Дъждът вали на стъпала
Дъждът вали на стъпала. На първото е Господ!
Той има лодка и весла! Да бъдеш Бог е просто.
Защото всъщност е море. Защото знае всичко.
И щом водата събере, я рони в нас на срички.
А после чака урожай. С деца му се говори.
Децата са като пожар, защото нямат корен.
Защото ходят като Бог! И стълбите са обли.
А пътят, станал босоног, подскача да ги стопли.
До горе има стъпала. На второто е храмът.
Понеже нямам очила, вървим към него двама.
Дъждът е станал едноок, а лодката – без дъно.
А Господ вече е висок. Дано ни се присъни.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
