Дъждът вали на стъпала
Дъждът вали на стъпала
Дъждът вали на стъпала. На първото е Господ!
Той има лодка и весла! Да бъдеш Бог е просто.
Защото всъщност е море. Защото знае всичко.
И щом водата събере, я рони в нас на срички.
А после чака урожай. С деца му се говори.
Децата са като пожар, защото нямат корен.
Защото ходят като Бог! И стълбите са обли.
А пътят, станал босоног, подскача да ги стопли.
До горе има стъпала. На второто е храмът.
Понеже нямам очила, вървим към него двама.
Дъждът е станал едноок, а лодката – без дъно.
А Господ вече е висок. Дано ни се присъни.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
