Тази стая стои от години,
с бели стени, и широки прозорци
а брезите които посяхме отдавна,
вече стигат с листата си горе, ...
и си мислиш, за празнотата
.. тя е пълна със толкова очакване
на топлината която ще сгре душата,
и ще прекрачи съдби и изгубени битки
(с осиротялата милост за мъничко ласка).
И мислиш, .. колко още години сa нужни
за да намерим тази чиста в живота отдаденост,
нищо не почва, и нищо не свършва, ...