Дълбока вода
Тази стая стои от години,
с бели стени, и широки прозорци
а брезите които посяхме отдавна,
вече стигат с листата си горе, ...
и си мислиш, за празнотата
.. тя е пълна със толкова очакване
на топлината която ще сгре душата,
и ще прекрачи съдби и изгубени битки
(с осиротялата милост за мъничко ласка).
И мислиш, .. колко още години сa нужни
за да намерим тази чиста в живота отдаденост,
нищо не почва, и нищо не свършва,
ако можеш намираш, всеки ден, път за надеждата.
И така ще поставим живота, като картини,
със цветя и зелени листа на дърветата,
после легло, и светло-сини чаршафи,
като облаци по които да лягаме с тебе.
Тази стая стои и ни чака,
да я напълним със мирис на люляци,
и да гледаме чайки които всяка сутрин,
ще отлитат и ще се връщат в дома си, в морето.
( .. https://youtu.be/cOsylvzVMzc )
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Василева Все права защищены
