1 nov 2022, 7:40

Дълбока вода

  Poesía
1.3K 1 4

Тази стая стои от години,

с бели стени, и широки прозорци

а брезите които посяхме отдавна,

вече стигат с листата си горе, ...

и си мислиш, за празнотата

.. тя е пълна със толкова очакване

на топлината която ще сгре душата,

и ще прекрачи съдби и изгубени битки

(с осиротялата милост за мъничко ласка).

И мислиш, .. колко още години сa нужни

за да намерим тази чиста в живота отдаденост,

нищо не почва, и нищо не свършва,

ако можеш намираш, всеки ден, път за надеждата.

И така ще поставим живота, като картини,

със цветя и зелени листа на дърветата,

после легло, и светло-сини чаршафи,

като облаци по които да лягаме с тебе.

Тази стая стои и ни чака,

да я напълним със мирис на люляци,

и да гледаме чайки които всяка сутрин,

ще отлитат и ще се връщат в дома си, в морето.

 

( .. https://youtu.be/cOsylvzVMzc )

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...