1 nov 2022, 7:40

Дълбока вода 

  Poesía
824 1 4

Тази стая стои от години,

с бели стени, и широки прозорци

а брезите които посяхме отдавна,

вече стигат с листата си горе, ...

и си мислиш, за празнотата

.. тя е пълна със толкова очакване

на топлината която ще сгре душата,

и ще прекрачи съдби и изгубени битки

(с осиротялата милост за мъничко ласка).

И мислиш, .. колко още години сa нужни

за да намерим тази чиста в живота отдаденост,

нищо не почва, и нищо не свършва,

ако можеш намираш, всеки ден, път за надеждата.

И така ще поставим живота, като картини,

със цветя и зелени листа на дърветата,

после легло, и светло-сини чаршафи,

като облаци по които да лягаме с тебе.

Тази стая стои и ни чака,

да я напълним със мирис на люляци,

и да гледаме чайки които всяка сутрин,

ще отлитат и ще се връщат в дома си, в морето.

 

( .. https://youtu.be/cOsylvzVMzc )

© Милена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??