1 nov 2022, 7:40

Дълбока вода

  Poesía
1.3K 1 4

Тази стая стои от години,

с бели стени, и широки прозорци

а брезите които посяхме отдавна,

вече стигат с листата си горе, ...

и си мислиш, за празнотата

.. тя е пълна със толкова очакване

на топлината която ще сгре душата,

и ще прекрачи съдби и изгубени битки

(с осиротялата милост за мъничко ласка).

И мислиш, .. колко още години сa нужни

за да намерим тази чиста в живота отдаденост,

нищо не почва, и нищо не свършва,

ако можеш намираш, всеки ден, път за надеждата.

И така ще поставим живота, като картини,

със цветя и зелени листа на дърветата,

после легло, и светло-сини чаршафи,

като облаци по които да лягаме с тебе.

Тази стая стои и ни чака,

да я напълним със мирис на люляци,

и да гледаме чайки които всяка сутрин,

ще отлитат и ще се връщат в дома си, в морето.

 

( .. https://youtu.be/cOsylvzVMzc )

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...