18 мая 2006 г., 22:07

Дълбоко 

  Поэзия
664 0 1
Дълбоко

Тих тътен, стон почти
Странен блясък от следи
Тих ръмеж, дочувам песен
Уж е пролет, но живея в есен

Сломен, отчаян и объркан
Всеки от любов побъркан
Ще се почувства така
Когато изгуби любовта

Вятър вее в мислите ми
Странен блясък от следи
Аз съм глух, но чувам звук
Явно не съм единствения тук

Нещо в мен се ражда живо
Крясък от лицето мълчаливо
Огън гори някъде в мен
Кой си ти? Кой си ти?

Дълбоко в мен надежда има
Уж е пролет, но живея в зима
Една искра, светъл лъч, прозрение
Дали душата ми намери спасение

Дълбоко в мен любовта се връща
Уж се смея, а се мръщя
Някъде в мен огън гори
Кой си ти? Кой си ти?

И аз пак чувам песен нова
Няма вече в мен отрова
Дълбоко в мен живеят мечти
Кой си ти? Кой си ти?

Дълбоко, някъде в мен, в тъмнината
Боже, как ми липсваше светлината
Исках пак да отворя очи
Кой си ти?

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??