ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО ЗЕМЯТА
Той летеше вече трети ден в Космоса. Сам. Беше съвсем сам. Имаше авария на кораба и приятелите му трябваше да използват спасителната капсула. Един трябваше да остане и някак си всички стигнаха до извода, че това трябва да е той. Не го бяха изоставили, той сам се съгласи. Ако не беше той, щеше да остане друг. Всички те имаха семейства, но неговото бе най-малобройно – имаше само едно дете и то вече бе пораснало. Щеше да се оправи и без баща.
Не му бе лесно да стигне до решението да се жертва, но реши, че това е съдбата му. Не можеше да лиши другите деца да виждат бащите си всяка сутрин, докато проходят, проговорят и тръгнат на училище така, както неговият син не беше лишен от това. И въпреки, че приятелите му го убеждаваха, че има достатъчно храна и гориво да се приземи на някоя планета, да поправи аварията и да се върне, той знаеше, че вече са го погребали. И сърцето му се върна на Земята заедно с тях, в малката къщичка с прекрасна градина, където жена му и синът м ...