Дълго бягах от тебе, тъга!

                              Дълго крих се и дълго потъвах

                              зад огради от розови тухли

                              и ръждясали, стари врати...

                               Прекалявах с учтивите думи,

                               проблясвах в утрото фалшиво,

                               смело пудрех страните си,

                               смело изглеждах щастлива!

                               Усмихвах се малко пресилено

                               и тактично отстъпвах от пътя си

                               да не преча на никой и никога

                               да не стъпя на ничия рана!

                               Полудявах, танцувах развихрено

                               и обличах красиви надежди, 

                               ала в края на танца умислена

                               скришом куцах към къщи...

                              Дълго бягах от тебе, тъга!

                              Дълго крих се, но вече не мога...

                              Моите рани лекувай, тъга –

                              от лъжите едва оцелявах.