Дълго бягах от тебе, тъга!
Дълго крих се и дълго потъвах
зад огради от розови тухли
и ръждясали, стари врати...
Прекалявах с учтивите думи,
проблясвах в утрото фалшиво,
смело пудрех страните си,
смело изглеждах щастлива!
Усмихвах се малко пресилено
и тактично отстъпвах от пътя си
да не преча на никой и никога
да не стъпя на ничия рана! ...