ДЪЛГО ТЕ ТЪРСИХ, ЛЮБОВ
/Човек, дълго търси приятелите си... Намира ги
и после ... дълго ги обича!!!/
Дълго те търсих, любов.
Кого ли не питах за тебе...
Звездите вечер ми сторваха път,
луната ми светеше, даже и денем.
Пиех от всеки извор пенлив -
да усетя вкуса, по който да те позная.
Прегръщах ствола на всяко дърво,
и мечтаех, намеря ли те-
да те извая.
Летях на крилото на силен орел.
После стремглаво се спусках надолу.
С вълните умирах ден подир ден
и вятъра молих да те открие
и да те прати при мен. Но...
Аз сама те намерих, любов!
Толкова време те търсих.
Тук съм, на прага. Отвори!
Приюти ме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веска Алексиева Все права защищены
