ДЪЛГО ТЕ ТЪРСИХ, ЛЮБОВ
/Човек, дълго търси приятелите си... Намира ги
и после ... дълго ги обича!!!/
Дълго те търсих, любов.
Кого ли не питах за тебе...
Звездите вечер ми сторваха път,
луната ми светеше, даже и денем.
Пиех от всеки извор пенлив -
да усетя вкуса, по който да те позная.
Прегръщах ствола на всяко дърво,
и мечтаех, намеря ли те-
да те извая.
Летях на крилото на силен орел.
После стремглаво се спусках надолу.
С вълните умирах ден подир ден
и вятъра молих да те открие
и да те прати при мен. Но...
Аз сама те намерих, любов!
Толкова време те търсих.
Тук съм, на прага. Отвори!
Приюти ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
