25 февр. 2021 г., 07:29  

Дългото пътуване на любовта

558 1 3

 

 

Докато отлитат и долитат птиците,

докато листата пронижат кората на дървото

и паднат патинирано овехтели,

докато щурците притегнат струните на крилата си

и протрита, струната се изгуби

между шпагите на тревите,

докато луната избяга от слънцето

и любовно после го сподири,

и вселената се завърти около себе си,

един мъж, облакътен на вятъра,

очаква жената да извади

от мидата на сърцето си

бисера.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Младене и Владислав, че харесахте! Донесохте ми радост!
  • Някой си е позволил да отбележи творбата като еротика, но аз не съм съгласна с това мнение. Дори и на чужда територия на човек трябва да му е позволено да запази достойнството си. Поне аз така мисля.
  • Прекрасна образност въплътена в едно сякаш вселенско очакване.
    Поздравление, Бояна!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...