25 февр. 2021 г., 07:29  

Дългото пътуване на любовта

557 1 3

 

 

Докато отлитат и долитат птиците,

докато листата пронижат кората на дървото

и паднат патинирано овехтели,

докато щурците притегнат струните на крилата си

и протрита, струната се изгуби

между шпагите на тревите,

докато луната избяга от слънцето

и любовно после го сподири,

и вселената се завърти около себе си,

един мъж, облакътен на вятъра,

очаква жената да извади

от мидата на сърцето си

бисера.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Младене и Владислав, че харесахте! Донесохте ми радост!
  • Някой си е позволил да отбележи творбата като еротика, но аз не съм съгласна с това мнение. Дори и на чужда територия на човек трябва да му е позволено да запази достойнството си. Поне аз така мисля.
  • Прекрасна образност въплътена в едно сякаш вселенско очакване.
    Поздравление, Бояна!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...