25.02.2021 г., 7:29  

Дългото пътуване на любовта

556 1 3

 

 

Докато отлитат и долитат птиците,

докато листата пронижат кората на дървото

и паднат патинирано овехтели,

докато щурците притегнат струните на крилата си

и протрита, струната се изгуби

между шпагите на тревите,

докато луната избяга от слънцето

и любовно после го сподири,

и вселената се завърти около себе си,

един мъж, облакътен на вятъра,

очаква жената да извади

от мидата на сърцето си

бисера.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Младене и Владислав, че харесахте! Донесохте ми радост!
  • Някой си е позволил да отбележи творбата като еротика, но аз не съм съгласна с това мнение. Дори и на чужда територия на човек трябва да му е позволено да запази достойнството си. Поне аз така мисля.
  • Прекрасна образност въплътена в едно сякаш вселенско очакване.
    Поздравление, Бояна!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...