10 апр. 2014 г., 16:49

Дървото вън 

  Поэзия » Философская
716 0 2
Дървото вън... кристален свещник,
запалил утрото си в мен.
Сънувах теб, така горещо е
да имам земния ти плен.
Снежинки в мен редят картини
от избеляла красота.
Отвътре топло е. В камината
припукват съчки самота.
Небето вън чертае в бяло.
Неземната ми празнота.
И всяка стъпка е начало
по пътя ми към теб съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Пешев Все права защищены

Предложения
: ??:??