Дървото вън... кристален свещник,
запалил утрото си в мен.
Сънувах теб, така горещо е
да имам земния ти плен.
Снежинки в мен редят картини
от избеляла красота.
Отвътре топло е. В камината
припукват съчки самота.
Небето вън чертае в бяло.
Неземната ми празнота.
И всяка стъпка е начало
по пътя ми към теб съдба.
© Атанас Пешев Все права защищены