10 апр. 2014 г., 16:49

Дървото вън 

  Поэзия » Философская
654 0 2

Дървото вън... кристален свещник,

запалил утрото си в мен.

Сънувах теб, така горещо е

да имам земния ти плен.

 

Снежинки в мен редят картини

от избеляла красота.

Отвътре топло е. В камината

припукват съчки самота.

 

Небето вън чертае в бяло.

Неземната ми празнота.

И всяка стъпка е начало

по пътя ми към теб съдба.

 

© Атанас Пешев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??