Apr 10, 2014, 4:49 PM

Дървото вън 

  Poetry » Phylosophy
665 0 2

Дървото вън... кристален свещник,

запалил утрото си в мен.

Сънувах теб, така горещо е

да имам земния ти плен.

 

Снежинки в мен редят картини

от избеляла красота.

Отвътре топло е. В камината

припукват съчки самота.

 

Небето вън чертае в бяло.

Неземната ми празнота.

И всяка стъпка е начало

по пътя ми към теб съдба.

 

© Атанас Пешев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??