Една жена... загадъчно красива,
учтиво поздрави ме вчера...
прилича на самотна самодива,
живееща в далечната Венера!

... Върви като на пръсти тихо,
говори без излишни думи...
и сякаш чувам странно ехо,
което шепне силно помежду ни.

Косите ù - магнити за мъжете,
очите, пърхащи като пчели...
Жена, богиня? Може би и двете!
Погледнеш ли, чаровно е да се мълчи.

И сякаш съм политнал нависоко,
погледне ли ме, раждат се крила...
такава хубост идва при когото
наистина лелее в любовта!

Майка ù се казваше Венера...
Бащата, мисля, че е Аполон,
отглеждана от хубава Елена,
а кръстник е самият Посейдон.

Пеела под звуците на арфа,
напомняща Орфеевата Евридика...
в такива дни изглеждала е жалка
дори и прелестната Афродита.

И както стоеше пред мене,
изведнъж си отиде, незнайно!
И разбрах, че от време на време
богове поздравяват случайно.

След това не дочух нито вест,
смело погледнах небето с очи...
поклоних се, оказвайки чест,
и отминах с усмивка почти!