Apr 11, 2012, 10:08 AM

Дъщерята на Венера

  Poetry » Love
846 2 0
Една жена... загадъчно красива,
учтиво поздрави ме вчера...
прилича на самотна самодива,
живееща в далечната Венера!

... Върви като на пръсти тихо,
говори без излишни думи...
и сякаш чувам странно ехо,
което шепне силно помежду ни.

Косите ù - магнити за мъжете,
очите, пърхащи като пчели...
Жена, богиня? Може би и двете!
Погледнеш ли, чаровно е да се мълчи.

И сякаш съм политнал нависоко,
погледне ли ме, раждат се крила...
такава хубост идва при когото
наистина лелее в любовта!

Майка ù се казваше Венера...
Бащата, мисля, че е Аполон,
отглеждана от хубава Елена,
а кръстник е самият Посейдон.

Пеела под звуците на арфа,
напомняща Орфеевата Евридика...
в такива дни изглеждала е жалка
дори и прелестната Афродита.

И както стоеше пред мене,
изведнъж си отиде, незнайно!
И разбрах, че от време на време
богове поздравяват случайно.

След това не дочух нито вест,
смело погледнах небето с очи...
поклоних се, оказвайки чест,
и отминах с усмивка почти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослав Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...