9 апр. 2011 г., 22:24

* * *

554 0 1

Влизам в стаята със трясък

и желание за свада.

Гневни погледи със блясък

искат ме горяща в ада.

Те ме гледат със омраза,

сядам тихо на чина си.
Черната овца пак станах,

най-презирана в класа си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво и мило... но и философско...
    Чак не ми се вярва, че само с 8 редчета е казано токова много за живота и психиката на тийнейджърите...
    Усещаш нещата и можеш да ги изразиш чудесно, ненатрапчиво...
    Браво, БРАВО!!!

    Радвам се, че дойде в сайта
    ДОБРЕ ДОШЛА!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...