9.04.2011 г., 22:24

* * *

555 0 1

Влизам в стаята със трясък

и желание за свада.

Гневни погледи със блясък

искат ме горяща в ада.

Те ме гледат със омраза,

сядам тихо на чина си.
Черната овца пак станах,

най-презирана в класа си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво и мило... но и философско...
    Чак не ми се вярва, че само с 8 редчета е казано токова много за живота и психиката на тийнейджърите...
    Усещаш нещата и можеш да ги изразиш чудесно, ненатрапчиво...
    Браво, БРАВО!!!

    Радвам се, че дойде в сайта
    ДОБРЕ ДОШЛА!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...