* * *
703
0
0
Кога съм имал друго
освен...
Да така е
Ръцете отпуснати
уморени топли
една в друга
Гласът заглъхнал
вече
Нов ред в тишината
Всичко се побира
в един миг
Заставам и стъпвам здраво
и чувствам как корените ми
са дълбоко
в самата същност
и в причината за създаването
на този свят
очите ми са вперени
в безкрая
а устата ми изговарят
Божието име
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Панчев Все права защищены
