24 апр. 2012 г., 13:26

* * *

668 0 1

Претърсих всички томове дебели.
Рецептата за щастие те крият.
Едните със корици остарели.
Крехко злато - тяхната хартия.
Разказват притчи за земи далечни!
А и мислите ми там се скитат,
скитат сред гори, сред корита речни.
Най-бистрата водица да опитат,
а в горите търсят детелини:
Такива скъпи - с четири листа!
Ангели - небесни властелини,
усмихват им се с кротки личица!
Слънце горе сънно се протяга,
мечтите ми Нощта ще ги покрие.
И последното листо им пак избяга!
Вдън земята радостта се крие.
Къде ли ще я аз намеря?
А може и да е до мене вече!
Някой с нежни капки ме замеря -
Аз мечтая сред дъждовна вечер:
Радост да намеря в детелина,
артист да съм - с боя и рима!
Да нарисувам аз картина
И на платното ми да има
най-красива балерина:
А на лицето ù да e съзрима...

19.04.12 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • @damaianti, напълно съм съгласен! Точно за това на места ритъмът ми куца

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....