26 сент. 2009 г., 21:40

* *

768 0 1

 

 

       *    *

 

 

Мои мили деца, мои малки другарчета,

не ми стигнаха силите да погледна в очите ви,

защото не знаете - вашата майка е плачеща,

не намерила скитника, за да каже:”Обичам те!”

 

Мили мои деца, имате майка разпъната

в невъзможно живеене, непознало побиране,

лутащо търсила усета все във компромиса,

с главоболие вечно се блъскала в спиране.

 

Мои мили деца, трудно ми е да обяснявам,

колко ме смачка животът ми тежък и жалък...

Мои мили деца, осъдете ме, но съжалявам,

не можах да извадя сърце и да сложа там камък.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Виделова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...