26 сент. 2009 г., 21:40

* *

763 0 1

 

 

       *    *

 

 

Мои мили деца, мои малки другарчета,

не ми стигнаха силите да погледна в очите ви,

защото не знаете - вашата майка е плачеща,

не намерила скитника, за да каже:”Обичам те!”

 

Мили мои деца, имате майка разпъната

в невъзможно живеене, непознало побиране,

лутащо търсила усета все във компромиса,

с главоболие вечно се блъскала в спиране.

 

Мои мили деца, трудно ми е да обяснявам,

колко ме смачка животът ми тежък и жалък...

Мои мили деца, осъдете ме, но съжалявам,

не можах да извадя сърце и да сложа там камък.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Виделова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...