26.09.2009 г., 21:40

* *

762 0 1

 

 

       *    *

 

 

Мои мили деца, мои малки другарчета,

не ми стигнаха силите да погледна в очите ви,

защото не знаете - вашата майка е плачеща,

не намерила скитника, за да каже:”Обичам те!”

 

Мили мои деца, имате майка разпъната

в невъзможно живеене, непознало побиране,

лутащо търсила усета все във компромиса,

с главоболие вечно се блъскала в спиране.

 

Мои мили деца, трудно ми е да обяснявам,

колко ме смачка животът ми тежък и жалък...

Мои мили деца, осъдете ме, но съжалявам,

не можах да извадя сърце и да сложа там камък.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...