1 авг. 2013 г., 22:11

* * *

590 0 0

В песните на славея те припознах,

в шепота на морската вода.

И любовта очи в очи признах

и не отроних ни една сълза.


Защото ти си моя сбъднат сън,

ти си моя тих сподавен зов.

Ти си шумоленето на вятъра отвън,

което ми нашепва за любов.


Ти си радостта от детска глъч,

ти си гласа на душата ми опиянена.

Ти си усмивката на слънчев лъч,

в душата ми нежно отразена.


Ти си мой последен вик.

Ти си спасение и си присъда.

Ти си на любовта изписания лик.

До сетен дъх да те обичам съм осъдена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Гинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...