1.08.2013 г., 22:11

* * *

592 0 0

В песните на славея те припознах,

в шепота на морската вода.

И любовта очи в очи признах

и не отроних ни една сълза.


Защото ти си моя сбъднат сън,

ти си моя тих сподавен зов.

Ти си шумоленето на вятъра отвън,

което ми нашепва за любов.


Ти си радостта от детска глъч,

ти си гласа на душата ми опиянена.

Ти си усмивката на слънчев лъч,

в душата ми нежно отразена.


Ти си мой последен вик.

Ти си спасение и си присъда.

Ти си на любовта изписания лик.

До сетен дъх да те обичам съм осъдена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грета Гинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...