В песните на славея те припознах,
в шепота на морската вода.
И любовта очи в очи признах
и не отроних ни една сълза.
Защото ти си моя сбъднат сън,
ти си моя тих сподавен зов.
Ти си шумоленето на вятъра отвън,
което ми нашепва за любов.
Ти си радостта от детска глъч,
ти си гласа на душата ми опиянена.
Ти си усмивката на слънчев лъч,
в душата ми нежно отразена.
Ти си мой последен вик.
Ти си спасение и си присъда.
Ти си на любовта изписания лик.
До сетен дъх да те обичам съм осъдена.
© Грета Гинчева Всички права запазени