3 янв. 2007 г., 13:42
Един живот – на теб ти го обричам,
Да бъдеш негов въздух, негов смисъл...
Да чувстваш, че си му безкрайно нужен,
Да бъдеш весел, никога тъй тъжен.
Едно сърце – подавам на тепсия,
С много обич ти да го „убиеш”,
Щом тупка бързо – близо си до мен,
Дано да е така и до последният ми ден.
Една любов – дълбока и безкрайна,
истинско желание, безценна тайна,
за мене не е „просто” чувство,
А въздух в безгранична пустош... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация